Абсолютното съвършенство предполага пълна завършеност и пълно познание за всичко, за всеки един обект или явление, който някога е съществувал, както и знание как да се извърши всяко желано действие, независимо от сложността му. Съществува ли такова пълно съвършенство и има ли съвършени хора или това е по- скоро родено от човешката мисъл. Всеки човек е такъв, какъвто сам решиш да бъде. Когато е достатъчно сигурен в себе си и в собствените си възможности и когато очаква от себе си нещо голямо и вярва, че е способен да го постигне, той наистина би могъл да го направи. Може би в това се крие и съвършенството, да осъзнаеш, че си шедъовърът на собствения си живот и че всичко в него зависи преди всичко от теб самия. В този ред на миски българската поговорка “Това, което сам си направиш никой неможе да ти го направи” ми звучи много на място.
Дали е съвършенство, себе познаване, вътрешна вибрация или „Божа работа”, дали е плод на много труд или на комбинация от гени успехът на един човек зависи преди всичко само от него самият, и осъзналите това могат да бъдат разглеждани като една друга категория хора, по- виша от всички онези другите, които все още чакат богатство, успех и благоденствие да им паднат от небето.
За да се доближиш до съвършенството преди всичко трябва да откриеш себе си... това, което си и това, което искаш да бъдеш, какво мислиш и чувстваш и в какво вярваш, колко далеко искаш да стигнеш и през какво си готов да минеш. Осъзнаеш ли веднъж това, ти ще поемеш по своята посока уверено, защото ще знаеш, че това, към което се стремиш е там някъде и те чака и че ти само трябва да достигнеш до него. Също така и ще осъзнаеш, че единственият виновен за това да не достигнеш до него не са пречките по пътя, а ти самият - за това, че не си успял да ги заобиколиш, преодолееш или предвидиш.
Сещам се за Аладин от приказките от 1001 нощ, дали той е в категорията на нищожните след като е постигнал всичко благодарение на неговият дух от вълшебната лампа, защо тогава е смятан за герой? Но се сещам и друго, когато има кой да му помогне, човек няма да отхвърли помощта, защото се стреми към съвършенство и трябва да направи всичко сам, защото това не е съвършенство, това е пагубно самоизтъкване. Съвършенството се крие не в това да отхвърляш всяка чужда помощ, а в това да знаеш в кой момент да я потърсиш и от къде би могъл да я получиш - кога и какви точно да бъдат трите желания на Аладин към Джина от тайната лампа. Вярно е , че ние не живеем в приказки и няма вълшебни лампи с изпълняващи желания духове, или поне аз не съм намирала, а в същото време ни се налага да се борим с четиридесетте разбойника, като наградата не би била пещера с злато и съкровища, светът в който живеем не е лесен и не се пробива лесно в него и точно в това се крие геройството да повярваш, че Ти, точно Ти можеш да постигнеш нещо и след това да намериш начин и да го направиш. "Ти създаваш собствената си вселена, вървейки по пътя си." - е казъл Уинстън Чърчил и сам е доказъл думите си, правейки от своят път магистрала.
Не лесно да се стремиш към съваршенство, но още по- трудно е да осъзнаеш, че искаш да вървиш по този път. Да не почувстваш нужда да търсиш и намериш себе си и мястото си в този свят, да не се бориш и да не се докажеш това прави един човек нищожен. Прави го незначителен и ненужен за себе си, за света, за вселената. Тези хора не търсят... те чакат. Нямат вяра, имат само неосъществими надежди, имат скромни нуждички, които се стремят да задоволяат и това им е достатъчно. Хранят душата си с хляб и сол и търсят зрелището в лицето на останалите. За неуспехът си обвиняват съдбата; родителите си; учителят, който имал своите лубимци, а той небил сред тях; шефът, който никога не го забелязъл; приятелите му за това, че не разбират чувството му за хумор и така нататък... списъкът е безкрайно дълъг и вината винаги е на някой друг.
Човек не се ражда нищожен или съвършен, сам избира по кой път да тръгне или да остане винаги на едно място. Не всеки притежава силата и мъдростта, не всеки е носител на волята и разума, но всеки сам избира дали да ги търси или да продължи по лесният начин, да се задоволява с това, което има или да се бори за повече. Защото всеки сам пише своята история и всеки сам държи писалката на съдбата. Мисля, че Хенри Форд беше казал „Независимо дали си мислите, че можете, или че не можете, и в двата случая сте прав.” Разбира се, че е лесно да си измислиш хиляди причина да направиш или не направиш нещо има и лесни оправдания за това защо нещо не се е получило, но когато намериш тази причина в теб самият това вече те прави „по- голям” човек.
Дали е съвършенство, себе познаване, вътрешна вибрация или „Божа работа”, дали е плод на много труд или на комбинация от гени успехът на един човек зависи преди всичко само от него самият, и осъзналите това могат да бъдат разглеждани като една друга категория хора, по- виша от всички онези другите, които все още чакат богатство, успех и благоденствие да им паднат от небето.
За да се доближиш до съвършенството преди всичко трябва да откриеш себе си... това, което си и това, което искаш да бъдеш, какво мислиш и чувстваш и в какво вярваш, колко далеко искаш да стигнеш и през какво си готов да минеш. Осъзнаеш ли веднъж това, ти ще поемеш по своята посока уверено, защото ще знаеш, че това, към което се стремиш е там някъде и те чака и че ти само трябва да достигнеш до него. Също така и ще осъзнаеш, че единственият виновен за това да не достигнеш до него не са пречките по пътя, а ти самият - за това, че не си успял да ги заобиколиш, преодолееш или предвидиш.
Сещам се за Аладин от приказките от 1001 нощ, дали той е в категорията на нищожните след като е постигнал всичко благодарение на неговият дух от вълшебната лампа, защо тогава е смятан за герой? Но се сещам и друго, когато има кой да му помогне, човек няма да отхвърли помощта, защото се стреми към съвършенство и трябва да направи всичко сам, защото това не е съвършенство, това е пагубно самоизтъкване. Съвършенството се крие не в това да отхвърляш всяка чужда помощ, а в това да знаеш в кой момент да я потърсиш и от къде би могъл да я получиш - кога и какви точно да бъдат трите желания на Аладин към Джина от тайната лампа. Вярно е , че ние не живеем в приказки и няма вълшебни лампи с изпълняващи желания духове, или поне аз не съм намирала, а в същото време ни се налага да се борим с четиридесетте разбойника, като наградата не би била пещера с злато и съкровища, светът в който живеем не е лесен и не се пробива лесно в него и точно в това се крие геройството да повярваш, че Ти, точно Ти можеш да постигнеш нещо и след това да намериш начин и да го направиш. "Ти създаваш собствената си вселена, вървейки по пътя си." - е казъл Уинстън Чърчил и сам е доказъл думите си, правейки от своят път магистрала.
Не лесно да се стремиш към съваршенство, но още по- трудно е да осъзнаеш, че искаш да вървиш по този път. Да не почувстваш нужда да търсиш и намериш себе си и мястото си в този свят, да не се бориш и да не се докажеш това прави един човек нищожен. Прави го незначителен и ненужен за себе си, за света, за вселената. Тези хора не търсят... те чакат. Нямат вяра, имат само неосъществими надежди, имат скромни нуждички, които се стремят да задоволяат и това им е достатъчно. Хранят душата си с хляб и сол и търсят зрелището в лицето на останалите. За неуспехът си обвиняват съдбата; родителите си; учителят, който имал своите лубимци, а той небил сред тях; шефът, който никога не го забелязъл; приятелите му за това, че не разбират чувството му за хумор и така нататък... списъкът е безкрайно дълъг и вината винаги е на някой друг.
Човек не се ражда нищожен или съвършен, сам избира по кой път да тръгне или да остане винаги на едно място. Не всеки притежава силата и мъдростта, не всеки е носител на волята и разума, но всеки сам избира дали да ги търси или да продължи по лесният начин, да се задоволява с това, което има или да се бори за повече. Защото всеки сам пише своята история и всеки сам държи писалката на съдбата. Мисля, че Хенри Форд беше казал „Независимо дали си мислите, че можете, или че не можете, и в двата случая сте прав.” Разбира се, че е лесно да си измислиш хиляди причина да направиш или не направиш нещо има и лесни оправдания за това защо нещо не се е получило, но когато намериш тази причина в теб самият това вече те прави „по- голям” човек.
mn qko ese. BRAVO Deni!!!!!!!!!!!!!!!!
ОтговорИзтриване