Усещане за време

Времето е наше е казано, но за да е така, ние трябва да сме във времето – адекватно и пълноценно.
Времето е онова нещо, което вечно тече, бърза, променя се и никога не може да бъде върнато обратно. Толкова лесно би било, когато направиш някоя грешка да си върнеш часовника с няколко часа назад и да поправиш стореното, но това е възможно само в филмите за Хари Потър. Машината на времето не същества, колкото и да ни се иска да я има. Времето тече само в една посока, като влак по железопътните релси и не бихме могли да го върнем обратно по друг начин освен в спомените си. Това от своя страна, би могло да бъде опасно и нередно, когато прекалено много се връщаш назад в спомените си за отминалото, търсиш, грешки и премисляш станалото, ти губиш представата си за реалността и усещането си за времето Тук и Сега.
Доста са хората изгубили това усещане, не успели да се адаптират към тази непрестанно променяща и развиваща се вселена. Доста са хората завинаги изпуснали влака, пътуващ към днешния ден, останали там, някъде на гара без име и дата. Те сякаш са завинаги закотвени на тази гара, посрещат и изпращат влаковете, така както посрещат и изпращат годините, само като странични наблюдатели, без да са част от цялото това пътуване.
Пред очите им влаковете биват подменяни, осъвременявани, подобрявани, оборудвани с нови технологии, по- удобни, по- лъскави, по- уютни. Друг път влаковете са мръсни и изпочупени, нуждаещи се от спешна подмяна.
Пътниците в тях също се променят, понякога са повече друг път по- малко, едни са бурни и неспокойни, други умни и интелигентните, но винаги с ясна посока напред. Те следват пътя си, пътят НА времето, пътят ВЪВ времето.
Това са тези хора, адаптирали се, целеустремени, готови да се борят, да се доказват да се развиват и променят така както се променят и влаковете, така като се променя и светът около тях. Хора с усет към животът и с усет за времето в което живеят.
Някой се качват на погрешният влак, тръгват в погрешната посока – случайно или не. Едни разбират на време слизат и сменят влака, а други завинаги остават в погрешният влак.
Има хора, които потеглят от малки и самотни гарички решени да стигнат до голямата цел, внимателно и търпеливо изчакват влакът, който да ги заведе до там. Или такива, които се качват от големи и модерно устроени гари, тръгват в дадена посока, но стигат до малка гара някъде в пустошта. За едни пътят е лесен и безпроблемен, за други се налага често да спират или да сменят влака, при някоя от тези спирки част от тях никога не се качват отново и се превръщат в посрещачи, а при други сменения влак се оказва успешният. Въпрос на усет или на късмет. Усет за влак.... усет за време.
Някой хора просто се раждат с усет, за тях е лесно да се приспособят в обстановката около тях и във времето, в което се намират. Други хора се научават да усещат времето, налучкват, рискуват, играят на играта „Живот”, един път печелят, друг път губят, вземат си поука и продължават напред или не си вземат и губят отново. Понякога този усет ни подвежда, често просто не се вслушваме в него, пренебрегваме го дори и често да съжаляваме след това. Понякога просто осъзнаваме че не сме се родили в правилното време и това води до печален край.
Вярно е, че времето тече и се променя, но то следва естественият ритъм на човечеството. За някой пагубно бързо, а за други убийствено бавно. То е управлявано от нас хората, или поне определена група от нас. Някой биват машинисти, други пътници, а трети просто посрещачи, на гарата без име и дата, някъде там... във времето.

Съвършеният човек търси всичко в себе си, а нищожният в другите

Абсолютното съвършенство предполага пълна завършеност и пълно познание за всичко, за всеки един обект или явление, който някога е съществувал, както и знание как да се извърши всяко желано действие, независимо от сложността му. Съществува ли такова пълно съвършенство и има ли съвършени хора или това е по- скоро родено от човешката мисъл. Всеки човек е такъв, какъвто сам решиш да бъде. Когато е достатъчно сигурен в себе си и в собствените си възможности и когато очаква от себе си нещо голямо и вярва, че е способен да го постигне, той наистина би могъл да го направи. Може би в това се крие и съвършенството, да осъзнаеш, че си шедъовърът на собствения си живот и че всичко в него зависи преди всичко от теб самия. В този ред на миски българската поговорка “Това, което сам си направиш никой неможе да ти го направи” ми звучи много на място.
Дали е съвършенство, себе познаване, вътрешна вибрация или „Божа работа”, дали е плод на много труд или на комбинация от гени успехът на един човек зависи преди всичко само от него самият, и осъзналите това могат да бъдат разглеждани като една друга категория хора, по- виша от всички онези другите, които все още чакат богатство, успех и благоденствие да им паднат от небето.
За да се доближиш до съвършенството преди всичко трябва да откриеш себе си... това, което си и това, което искаш да бъдеш, какво мислиш и чувстваш и в какво вярваш, колко далеко искаш да стигнеш и през какво си готов да минеш. Осъзнаеш ли веднъж това, ти ще поемеш по своята посока уверено, защото ще знаеш, че това, към което се стремиш е там някъде и те чака и че ти само трябва да достигнеш до него. Също така и ще осъзнаеш, че единственият виновен за това да не достигнеш до него не са пречките по пътя, а ти самият - за това, че не си успял да ги заобиколиш, преодолееш или предвидиш.
Сещам се за Аладин от приказките от 1001 нощ, дали той е в категорията на нищожните след като е постигнал всичко благодарение на неговият дух от вълшебната лампа, защо тогава е смятан за герой? Но се сещам и друго, когато има кой да му помогне, човек няма да отхвърли помощта, защото се стреми към съвършенство и трябва да направи всичко сам, защото това не е съвършенство, това е пагубно самоизтъкване. Съвършенството се крие не в това да отхвърляш всяка чужда помощ, а в това да знаеш в кой момент да я потърсиш и от къде би могъл да я получиш - кога и какви точно да бъдат трите желания на Аладин към Джина от тайната лампа. Вярно е , че ние не живеем в приказки и няма вълшебни лампи с изпълняващи желания духове, или поне аз не съм намирала, а в същото време ни се налага да се борим с четиридесетте разбойника, като наградата не би била пещера с злато и съкровища, светът в който живеем не е лесен и не се пробива лесно в него и точно в това се крие геройството да повярваш, че Ти, точно Ти можеш да постигнеш нещо и след това да намериш начин и да го направиш. "Ти създаваш собствената си вселена, вървейки по пътя си." - е казъл Уинстън Чърчил и сам е доказъл думите си, правейки от своят път магистрала.
Не лесно да се стремиш към съваршенство, но още по- трудно е да осъзнаеш, че искаш да вървиш по този път. Да не почувстваш нужда да търсиш и намериш себе си и мястото си в този свят, да не се бориш и да не се докажеш това прави един човек нищожен. Прави го незначителен и ненужен за себе си, за света, за вселената. Тези хора не търсят... те чакат. Нямат вяра, имат само неосъществими надежди, имат скромни нуждички, които се стремят да задоволяат и това им е достатъчно. Хранят душата си с хляб и сол и търсят зрелището в лицето на останалите. За неуспехът си обвиняват съдбата; родителите си; учителят, който имал своите лубимци, а той небил сред тях; шефът, който никога не го забелязъл; приятелите му за това, че не разбират чувството му за хумор и така нататък... списъкът е безкрайно дълъг и вината винаги е на някой друг.
Човек не се ражда нищожен или съвършен, сам избира по кой път да тръгне или да остане винаги на едно място. Не всеки притежава силата и мъдростта, не всеки е носител на волята и разума, но всеки сам избира дали да ги търси или да продължи по лесният начин, да се задоволява с това, което има или да се бори за повече. Защото всеки сам пише своята история и всеки сам държи писалката на съдбата. Мисля, че Хенри Форд беше казал „Независимо дали си мислите, че можете, или че не можете, и в двата случая сте прав.” Разбира се, че е лесно да си измислиш хиляди причина да направиш или не направиш нещо има и лесни оправдания за това защо нещо не се е получило, но когато намериш тази причина в теб самият това вече те прави „по- голям” човек.