Основното значение на думата свобода е във възможността на отделния човек да проявява собствената си воля или в липса на ограничения от обществен, политически или друг характер. Звучи толкова добре, нали? Правиш каквото си искаш без да се съобразяваш, с каквото или който и да е...
Ставаш сутрин, првиш си чай или кафе, поглеждаш препълнилия се кош за буклук и просто го изхвърляш през прозореца. Тръгваш за работа, качваш се в натъпкан, стар тролейбус без да дупчиш билет, възмущавайки се от лошите условия по предвижване, пристигаш на работа с час закъснение и бързаш да запалиш цигара в офиса си под носа на колеги и клиенти, денят минава неусетно, удължаваш си обедната почивка с половин час, за да можеш след като обядваш да се разходиш и по магазините. Илизаш вечер с приятели и поувлякъл се в приготовленията, гледаш да наваксаш по път с колата – пропускаш един друг знак „стоп”, решаваш, че бързаш повече от пресичащите на пешеходната пътека деца и възрастни хора и най-демонстративно си спираш колата на тротоара пред входа на заведението, изпиваш две-три питиета и се качваш обратно в колата... и така до утре сутринта, когато всичко започва отново....
Да, добре си живееш така, докато излизайки от входа не ти падне нечий друг плик с боклук на главата или някой по-бързащ от теб не те засече на пътя... Ех и по- големи терикати от теб имало. И си казваш: „Абе свобода, свобода... ама трябва да има някакъв ред в тая държава”.
И тук идва мястото на правилата. Как по лесно се живеело, когато всички спират на червен светофар и по-спокойно пускаш децата си да ходят пеша на училище, пресичайки двата големи булеварда, та нали там има пешеходна пътека.... и автобусите са по-чисти и редовни, когато всички си дупчат билет, пред банката вече не чакаш по половин час, защото служителката е закъсняла или е решила, че е време за поредната цигара или обменена клюка с колежката и всичко някак си върви по-лесно и спокойно.
Да, често СВОБОДАТА бива бъркана със СВОБОДИЯ, и за много хора правилата биват създавани с една единствена причина – да се нарушават. Повече от дест години демокрацията за много беше символ именно на свободията и всеки се възмущаваше и от мръсотията наоколо, и от дупките на пътя, и от изпочупените пейки в градинките, но отминаваше всичко това само с цъкане и в същия момент си пускаше опаковката от вафла на земята, с оправданието – „Ами няма кош...”
Успели да се доберем до Европейският съюз, си казахме: „Сега и тук ще стане чисто и подредено като в Германия”, очаквайки може би именно германците или някой друг от ЕС да дойдат и да ни изчистят боклуците, а те освен че не дойдоха, ни наложиха и санкции, за това, че не си ги чистим сами. И нас ни заболя.... Защото, нас българите ни боли най-много, когато ни „удари в джоба”. Асоциирайки се към Европа с още повече права, като свободното пътуване например, постепенно разбрахме, че всъщтност добрата организация на развитите страни от Европейския съюз се крие преди всичко в правилата и тяхното спазване. И че германците, освен че пътуват по хубави пътища, разхождат се в чисти градинки и паркове, акуратно си изхвърлят буклука разделно, а за всеки изхвърлен фас на улицата плащат глоба.
