Усещане за време

Времето е наше е казано, но за да е така, ние трябва да сме във времето – адекватно и пълноценно.
Времето е онова нещо, което вечно тече, бърза, променя се и никога не може да бъде върнато обратно. Толкова лесно би било, когато направиш някоя грешка да си върнеш часовника с няколко часа назад и да поправиш стореното, но това е възможно само в филмите за Хари Потър. Машината на времето не същества, колкото и да ни се иска да я има. Времето тече само в една посока, като влак по железопътните релси и не бихме могли да го върнем обратно по друг начин освен в спомените си. Това от своя страна, би могло да бъде опасно и нередно, когато прекалено много се връщаш назад в спомените си за отминалото, търсиш, грешки и премисляш станалото, ти губиш представата си за реалността и усещането си за времето Тук и Сега.
Доста са хората изгубили това усещане, не успели да се адаптират към тази непрестанно променяща и развиваща се вселена. Доста са хората завинаги изпуснали влака, пътуващ към днешния ден, останали там, някъде на гара без име и дата. Те сякаш са завинаги закотвени на тази гара, посрещат и изпращат влаковете, така както посрещат и изпращат годините, само като странични наблюдатели, без да са част от цялото това пътуване.
Пред очите им влаковете биват подменяни, осъвременявани, подобрявани, оборудвани с нови технологии, по- удобни, по- лъскави, по- уютни. Друг път влаковете са мръсни и изпочупени, нуждаещи се от спешна подмяна.
Пътниците в тях също се променят, понякога са повече друг път по- малко, едни са бурни и неспокойни, други умни и интелигентните, но винаги с ясна посока напред. Те следват пътя си, пътят НА времето, пътят ВЪВ времето.
Това са тези хора, адаптирали се, целеустремени, готови да се борят, да се доказват да се развиват и променят така както се променят и влаковете, така като се променя и светът около тях. Хора с усет към животът и с усет за времето в което живеят.
Някой се качват на погрешният влак, тръгват в погрешната посока – случайно или не. Едни разбират на време слизат и сменят влака, а други завинаги остават в погрешният влак.
Има хора, които потеглят от малки и самотни гарички решени да стигнат до голямата цел, внимателно и търпеливо изчакват влакът, който да ги заведе до там. Или такива, които се качват от големи и модерно устроени гари, тръгват в дадена посока, но стигат до малка гара някъде в пустошта. За едни пътят е лесен и безпроблемен, за други се налага често да спират или да сменят влака, при някоя от тези спирки част от тях никога не се качват отново и се превръщат в посрещачи, а при други сменения влак се оказва успешният. Въпрос на усет или на късмет. Усет за влак.... усет за време.
Някой хора просто се раждат с усет, за тях е лесно да се приспособят в обстановката около тях и във времето, в което се намират. Други хора се научават да усещат времето, налучкват, рискуват, играят на играта „Живот”, един път печелят, друг път губят, вземат си поука и продължават напред или не си вземат и губят отново. Понякога този усет ни подвежда, често просто не се вслушваме в него, пренебрегваме го дори и често да съжаляваме след това. Понякога просто осъзнаваме че не сме се родили в правилното време и това води до печален край.
Вярно е, че времето тече и се променя, но то следва естественият ритъм на човечеството. За някой пагубно бързо, а за други убийствено бавно. То е управлявано от нас хората, или поне определена група от нас. Някой биват машинисти, други пътници, а трети просто посрещачи, на гарата без име и дата, някъде там... във времето.